Поне така си казах,

 А всъщност гонех спомените за него...

 Дали ако бягах с всичка сила

 Щях да върна времето назад

 И да бъда с него поне още един миг?

 Един миг ми стигаше, в който да му

 прошепна, че съм влюбена в  него

 и готова да го чакам цял живот.

 Уморих се вече едва си поемах дъх

 когато осъзнах ,че този момент отдавна отмина,

 а аз тогава избрах да бъда силна

 и просто си тръгнах,

за да не се разпадна,

за да не избухна в сълзи,

за да не ме запомни така.

Силна за две минути бях,

 а после цял живот бягах сама,

лелейки  да върна времето назад.