Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 814963
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
16.12.2018 14:24 - Из романа „Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10501 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 02.01.2020 22:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Има книги, които надали бихте прочели ако не ви бъдат препоръчани от активно четящ човек, който познавате и с когото често сте разговаряли за нови четива.

Романът „Брит-Мари беше тук“ е „нова трогателна история за любовта и шанса да започнем отначало“. Така пише върху корицата на книгата, от където угрижено ви гледа нарисувана жена на неопределена възраст, която в една ръка държи футболна топка, а в другата солиден парцал за подово почистване.

Корицата на книгата бе втората причина да прочета романа.
За радост четивото за патилата на Брит-Мари и футбола, в измисленото градче Борг, се оказа дори по-интересно от картината на корицата.   

Все пак имайте едно на ум, за тава мое читателско мнение и впечатление.
Романът разказва за Скандинавия, за футбол и най-вече за живота на една „63 годишна жена, на която често казват, че е пасивно-аресивна мрънкаща вещица“ (пак цитирам корицата). Не съм футболен запалянко и не познавам скандинавските страни и традиции. По тези и ред други причини надали съм разбрал какво иска да каже Фредрик Бакман с разказа на тази чудновата история, но беше забавно да я прочета.


Няколко цитата из романа „Брит-Мари беше тук“:


„Хората обичат
футбола, защото това
е инстинктивна игра.
Ако вървиш по улицата
и към теб се затъркаля
футболна топка, ще я
ритнеш. Поради същата
причина се влюбваме -
просто защото не знаем
как да не го правим.“


1
    [...]
    Понеделник е, месец януари. Тя седи пред малко бюро в малък офис в Агенцията по заетостта. Това няма нищо общо с приборите, но те са симптом на всичко, което се е объркало. Трябва да се подредени както обикновено, защото животът трябва да протича както обикновено. Обикновените животи са прилични – човек подрежда кухнята, чисти балкона и се грижи за децата. Това всъщност е по-трудоемко, отколкото ви се струва. Да имаш балкон.
    [...]
    - Мляко и захар? - пита момичето секунда по-късно и й поднася кафе в пластмасова чаша.
    Брит-Мари не съди никого, определено не го прави, но що за поведение е това? Пластмасова чаша! Да не е военно време?
    [...]
    - Забравихте да ми дадете подложка. Не искам да оставя следи по бюрото ви, нали разбирате.
    Момичето от другата страна на бюрото като че ли не разбира ползата от подложките. Или от порцелана. Или, като стана дума, от огледалата, отбелязва Брит-Мари, съдейки по прическата й.
    [...]
    Тя протяга ръка, за да се сбогува. Брит-Мари се изправя и поставя пластмасовата чаша в дланта й.
    - Кога? - иска да знае.
    - Ами, трудно е да се каже... - казва момичето.
Брит-Мари се усмихва дипломатично. И ни най-малко обвинително.
    - Разбира се, просто ще седя и ще чакам. Все едно си нямам друга работа. Това ли имате предвид?
    Момичето преглъща.
    - Значи, мой колега ще се свърже с теб относно курса за търсене на работа и...
    - Не искам курсове. Искам работа – пояснява Брит-Мари.
    - Да, да, но е трудно да се каже кога ще изскочи нещо – пробва момичето.
    Брит-Мари вади бележник от чантата си.
    - Да кажем утре, тогава?
    - А? - казва момичето.
    - Може ли да изскочи нещо утре? - интересува се Брит-Мари.
    Момичето се прокашля.
    - Ами, принципно е възможно, или по-скор...
    [...]
    - Ха – прекъсва я Брит-Мари.
    Брит-Мари често казва така. „Ха.“ Не като в „ха-ха, когато човек се смее, а като в „аха“, когато е крайно разочарован.
    [...]

2
    [...]
    Момичето прочиства гърло. Прическата й остава пасивна.
    - За жалост, нямам време.
    - А кога ще имате? - моли да узнае Брит-Мари.
   Момичето издиша така, сякаш е много тежък мъж, а не много леко момиче.
   - Какво имаш предвид?
   Брит-Мари вдига бележника и преглежда внимателно списъка.
   - Свободна съм в три часа.
   - Графикът ми е пълен за днес, няма как д... - пробва момичето.
   - Мога също в четири или пет – предлага Брит-Мари дипломатично.
   - В пет затваряме – казва момичето.
   - Значи се разбираме за пет – съгласява се Брит-Мари сама със себе си и се приготвя да запише уговорката с подострения молив, който се материализирал между палеца и показалеца й.
    [...]
    - Значи предлагате да се срещнем на вечеря?
    - Не... ама... к"во... а?
    Брит-Мари кима така, сякаш това й коства много усилия.
    - Ха. В такъв случай гледайте да не закъснявате. Иначе картофите ще изстинат.
    После записва „18:00 – Вечеря“ в бележника си.
    Момичето виква нещо след Брит-Мари, но Брит-Мари вече си е тръгнала, защото тя всъщност няма време да стои и да дъвче едно и също цял ден. Часът е 9:35.
    [...]

4
    Ето как Брит-Мари си намери работа. Намира се в Борг, в смисъл работата, така че два дни след като момичето от Агенцията по заетостта беше поканено на сьомга, Брит-Мари се отправя към градчето с колата си. Затова сега трябва да си поговорим за Борг.
    Борг е градче до шосе. Това е най-хубавото, което може да се каже за него. Мястото не може да се опише като едно на милион, а по-скоро като едно от милионите такива. Има закрито училище и закрит футболен терен, и закрита аптека, и закрит магазин за алкохол, и закрит медицински център, и закрит магазин за хранителни стоки, и закрит бизнес център, и шосе, което води далеч от градчето в две различни посоки.
    Единсвеното, което не е закрито, е развлекателният център, просто защото още не се стигнало до там. Иска се време, за да закриеш цяло градче, разбирате ли, така че развлекателният център чака реда си. Единсвените други по-значими неща, които още съществува в Борг, са футболът и една пицария, понеже те явно са последното, от което хората се отказват. 
    [...]

5
    [...]
    - Какво имате предвид с цицина от „изтрела“? Да не са СТРЕЛЯЛИ по мен? - избухва тя и започва да опипва черепа си, все едно търси дупки.
    - Дадада. С футболна топка, в главата, сещаш се – кима Някоя и разсипва водка върху пицата.
    [...]

10
    [...]
    Вега го рита по пищяла. После поглежда Брит-Мари с насилена дипломатичност на тийнейджърка.
    - Може ли да гледаме мача тук? - пита тя.
    - Кой... мач? - пита Брит-Мари.
    - Мачът! - птговаря Вега, горе-долу както човек би казал „Папата!“, ако някой го попита: „Кой папа?“.
    [...]
    - Ха – измърморва Брит-Мари и поглежда отвратено калта.
    Не калта по децата, естествено. По дрехите. Брит-Мари не се отвръщава от деца.
    - Той винаги ни разрешаваше да гледаме тук – казва Вега и сочи снимката на стената, онази на възрастния мъж с тениската „Банк“ в ръцете.
    [...]

11
    [...]
    - Никакви дистанционни на масата! - изсъсква безалкохолното момче изплашено.
    - Това е на карък! Сега ще загубим! - вика Омар, втурва се напред и ги събаря обратно на пода.
    [...]

13
    [...]
    - Здрасти, Банк – казва полицаят приятелски.
    - Здрасти, Свен. Тя с теб ли е? - казва Банк равнодушно и посочва с бастуна си по посока на Брит-Мари.
    - Да! Това е Брит-Мари – казва полицаят и прави радостен жест към Брит-Мари, все едно има смисъл да го прави.
    - Стаята струва двеста и петдесет крони на седмица, без кредити. Можеш да я наемеш само докато продам къщата – изръмжава Банк и се прибира обратно, без да ги покани вътре.
    [...]

16
    [...]
    - Щяхме да те поканим на вечеря, за да те питаме дали искаш да ни станеш треньор. Както се отправят предложенията за договори в истинските отбори – казва Вега намусено на Брит-Мари.
    - Футболът не ми доставя удоволствие – казва Брит-Мари колкото се може по-учтиво, което може би точно в момента никак не е твърде учтиво.
    - Не е нужно да правиш нещо, трябва просто да подпишеш един скапан документ и да идваш на скапаните ни тренировки! - казва Вега сърдито, използвайки такъв език, все едно Брит-Мари се е разтропала на вратата й като ненормална, а не обратното.
    Омар кима.
    - В града има адската купа. Общината я организира, всички отбори могат да участват, но трябва да имат коуч.
    - Определено в Борг трябва да има и друг човек, който да може да се ангажира с това – казва Брит-Мари и започва да отстъпва назад в антрето.
    - Никой друг няма време – казва Вега.
    - Но си помислихме, че ти нямаш, такова, нещо друго за правене! - кима Омар весело.
    [...]



Гласувай:
5



1. ard - Здравей
16.12.2018 15:15
"Баба праща поздрави и се извинява" е също забавна за четене/ от същия автор/.

А авторът е на 37 години, голям сладур на снимка :)

Поздрави!
цитирай
2. trakietsadobri - Ard, явно Фредрик Бакман е креативна личност. Нямам сетива и впечатления за други черти на характера му.
16.12.2018 15:48
От гръбчето на книгата прочетох, че от същия автор има още поне две книги - "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява".

Поздрави!
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031