Добър вечер скъпи читатели,
Съжалявам, че не публикувах известно време, просто е трудно да съчетаеш личния живот с работата. Вчера имах рожден ден и станах на 20 години. Денят започна нормално, сутрешно звънене по телефона от роднини, които с нетърпение чакат да се върна в България, за да прекараме малко време заедно, сутрешно какао и кроасани поднесени в леглото от брат ми, цветя и балони бяха обсипали цялата стая от приятеля ми. Майка ми ми звънна развълнувана и благодарна за това, че точно на рожденния ми ден успяха да пристигнат всички нови кожени мебели в къщата й, които ги бях изпратила точно преди 4 дена (без тя да знае, беше изненада). Беше чудесно утро, но ето че стана време да отида на работа. Там всички колеги ме чакаха с балони, цветя и една огромна торта със снимка на мен и семейството ми, на която пишеше "Happy birthday darling" ("Честит рожден ден мила"). Всичко минаваше невероятно докато не получих обаждане от един непознат чешки номер. Доста се колебаех дали да вдигна, но все пак го направих. Беше баща ми, който плачейки ми каза "Честит рожден ден, слънцето ми. Желая ти от всичко най-важно по много и нека да бъдеш все така обичана и ценена от близките ти хора. Мина вече една или две години, откогато не съм те виждал. Липсваш ми, сърцето ми, моля те, прибери се по-скоро в Чехия да си те видя.". Наистина се разплаках от думите му, защото още от малка считах татко за моят супер герой, но откогато ни напусна и замина в Чехия, беше много труден период за мен. Бях едва на 10-годишна възраст и липсата на моят супер герой беше мъчителна, но все пак му простих, че ни изостави. Нали затова сме създадени хора, за да можем да прощаваме. Преди бях чувала баща си всеки ден по телефона. Говорехме с часове и винаги намирахме какво да си кажем. Беше като мой баща и като мой най-добър приятел. Подкрепяше ме, когато всички бяха срещу мен. С него можех да си споделя всичко. Докато един ден, се появи новата му жена в неговия живот. Тази отвратителна госпожа, която мотаеше баща ми на малкия си пръст. Тя ме мразеше. Ненавиждаше това, че когато бях в Чехия баща ми прекарваше повече време с мен, отколкото с нея. Постоянно ме заплашваше, че ще ми съсипе живота, ако не се махна от този на баща ми, но все пак аз не му казвах тези думи, защото виждах колко щастлив се чувства. Та, снощи след краткия разговор с баща ми реших да си легна, докато той не ми звънна отново. Звучеше много зле. Сричаше, можех да чуя, че трудно си поема въздух. Питах го какво му има, но той отказваше да ми каже, докато тази отвратителна жена не взе телефона от ръцете му и ми каза, че баща ми има много сериозни проблеми с черния дроб и че е напът да си отиде от този свят. Потресена от чутото започнах да повтарям на жената да даде телефона на баща ми, защото исках да се чуя с него. Докато тя овърташе и се правеше на загрижената мащеха влязох в сайта за самолетни билети и веднага купих първия билет на баща ми от Прага до Варна. След покупката на билета настоявах да говоря с баща ми и в крайна сметка тя му даде телефона. Тате продължаваше да заеква, но дишането му се беше подобрило. На секундата му казах да отиде до летището и да си покаже личната карта на гишето за самолетните билети, но без да казва на тази жена нищо. След 1 час баща ми ми звънна и ми каза "След половин час ми е полета, ще съм в България след около 2 часа.". Това очаквах да чуя. Изненадата беше, че си бях купила самолетен билет на същата дата, от преди 2 месеца. На баща ми полета беше в 00:30, а моят в 1:30. Той не знаеше, че аз също ще бъда на летището. Когато кацнах забелязах отвън баща ми, седнал на една пейка, опитвайки се да се свърже с мен по телефона. Не ме видя, понеже гледаше само телефона си. Само извиках "Тате, аз съм тук" и го видях как се обърна и стана от пейката. С насълзени очи го гушнах и усещах, че наистина не е добре. Прибрахме се в моята къща, която беше напълно възобновена и настаних баща ми в гостната. Той се насълзи и с усмивка на лице ми каза "Ти завърши училище на 18- годишна възраст. 2 години след това успя да си купиш къща, да я ремонтираш, кола си взе и шофьорска книжка изкара, а сега оправяш къщата на майка си. Отделно имаш и апартамент в Чехия, в който живеем аз и Ани. Гордея се с теб, успяваш да постигнеш това, към което се стремиш.". Нищо не казах, оставих го да легне да си почива, понеже на другият ден (днес) имахме час при доктора, за да разбера какво точно се случва с организма му. Тази сутрин се събудих в 8:00 и направих закуска. Баща ми все още спеше, но беше време да го събудя, понеже трябваше да сме в болницата в 9:30 часа. Закусихме и го закарах до болницата. Оказа се, че не черният му дроб е повреден, а е получил бъбречна недостатъчност. Единият му бъбрек отказал, вторият е бил на път също. Бях шокирана. Веднага попитах доктора дали може да се направи трансплантация, но баща ми отрече. Не искаше да се лекува. Просто се обърна и ми каза "Нямам намерение да стоя затворен в една болнична стая, на системи и да ми махат неработещия бъбрек. Явно просто ми е дошло времето. Сега ме закарай вкъщи, че много ми се спи.". Настоявах да остане в болницата, но той категорично отказваше да стои в болницата или да пие лекарства, понеже никога в живота си не е прибягвал до такива мерки за лекуване. Останах потресена. Доктора ме извика настрани и ми каза, че така баща ми няма да издържи дълго време, но нямах какво да направя. Желанието на татко винаги е бил закон за мен. Не мога да се опълча на последното му желание. Прибрахме се вкъщи, хапнахме и той си легна. В момента седя срещу него и го гледам как ме гледа с насълзени очи, а на мен ми идва да викам от болка, защото знам, че губя баща си. Знам, че е възможно след няколко дена никога повече да не видя моят супер герой от детството си. Извинете ме, но просто не съм в състояние да продължа дневника за тази вечер. Лека вечер от мен.