Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10 19:40 - Витошки истории:
Автор: lubboff Категория: Хоби   
Прочетен: 563 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 18.10 15:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                           Руди

Зимата  на 1991г. беше дошла преди месец, което означава че ски сезонът беше в разгара си. Денят бе събота - опашките за седалковия лифт бяха километрични, скиoрите изнервени, а сноубордистите се чудеха кога най-после ще стигнат до неутъпканите планински зони, за да усетят паудера и да изпушат поне една цигара марихуана.

На въпросната опашка беше и Иван – поредният „ софийски“ тарикат, който искаше да предреди всички. Все пак трябваше да избие парите, дадени за дневната карта, а и той не беше обикновен човек. Наскоро бе открил собствено чейндж бюро в центъра на София. Такива хора като него разполагат с възможности и връзки и не е редно да висят като сополи по такива опашки. Иван беше решително момче бе научил от познати, че  шефът на обслужващия персонал и ски учителите на Витоша, се казва Руди. Търпението му се бе изчерпало, вече чакаше цели седем минути, време беше да действа.  Блъскайки се някак успя да достигне до лифтаджийте и започна да се гласи, за да седне на пристигащата двуместна седалка. Тогава се появи един мъж и го предупреди, че не може да заобикаля останалите и да ги изпреварва. Но това не смути Иван, а напротив:

-        Аз познавам Руди и затова минах така!

 

Всъщност самият Руди му беше задал въпроса и остана доста изненадан от отговора. Известният със своята дипломатичност шеф реши да провери колко е нагъл този човек и го попита дали е сигурен. Двамата лифтаджии Златан и Пешо  хвана по две щеки в готовност да защитят честта на ръководителя си. Иван обаче си държеше на своето:

-        Е, познавам го много ясно, ся ще се лъжеме ли?

В тази ситуация Руди реши, че няма смисъл от излишно напрежение и пусна чеийнджаджията да се качи на лифта. Нашият герой пък за пореден път се убеди колко  е „велик“ и повтори наум любимата си мантра – „ с нахалство към прогрес!“.

                                     

Традиционни за събота са и така наречените „ски вечери“ в хижа Алеко. Инструктори, курсисти, абе въобще всеки който работи на Витоша или случайно е попаднал там , се наяждаше, напиваше и опитваше да забие някоя шведка, германка или холандка.

Руди обикновено се прибираше в квартал Бояна при семейството си. Този уикенд обаче беше в настроение и реши да остане и да се позабавлява. Златан беше разказал вече на всички, които познаваше днешната случка и как ако не бил шефа щял да го пречука и изгони този наглец.

Целият персонал се изредил да си каже наздраве с Руди, който цяла вечер сърбал една бира, защото възнамерявал да се прибере вкъщи преди да се събуди жена му, за да не избегне излишните въпроси и евентуалния скандал. Той нямаше интерес да сваля случайни чужденки, нито да се напива като свиня просто искаше да потанцува и да се позабавлява с колегите си. Освен с дипломатичност, той се характеризираше с решителност и педантичност. Към 5 без 10 сутринта се сбогува с екипа си, сложи ски обувките и  ските си.

Започна да се спуска от Алеко към Бояна. Добре познаваше този маршрут и знаеше, че му е необходим около час, за да стигне до вкъщи. Елена нямаше как да е будна по това време. Имаше вятър и мъгла, но това си беше обичайно за Витоша. За около 1 час и 10 минути Руди стигна до дома си. Сега трябваше само да се промъкне по-тихо и от крадец. Отключи вратата, остави ските събу се, светеше си с фенер,  отиде до тоалетна и изми зъбите си светкавично и безшумно. Открехна вратата на стаята и я притвори внимателно, така че дори котката да не го усети. Седна на леглото и тъкмо свали левия си чорап когато Елена се завъртя и го попита какво става.  Сърцето му заби силно, лелееше да си легне и да поспи, но в същото време не искаше да се скара с жена си. Затова Руди отговори:

-        Спи, Ели, 6:15 часа е и аз тръгвам за работа. Извинявай, че те събудих.

-        А, добре до довчера- прошепна тя и се обърна на другата страна.

Сутринта с първия автобус, шефът пристигна и шокира отново всички. Никой обаче не посмя да го попита защо е дошъл толкова рано, защото не бе усмихнат както обикновено и бе устремен да стигне възможно най-бързо към служебната стая, за да дремне поне 2-3 часа.

 





Гласувай:
2
0



Предишен постинг

1. barin - Здравей, luboff. И аз скоро ще ходя ...
17.10 13:58
Здравей, luboff. И аз скоро ще ходя във Витоша- на х. Алеко и Черни връх. Да използвам есента. От х. Кумата съм се качвал нагоре, както и от Борова гора и Симеоново. Хубава планина, но изглежда за повечето хора се свежда единствено до Черни връх- първенеца. От юг също е интересна, стига да не пече, защото растителността е малко и има много голи места.
Поздрави!
цитирай
2. krumbelosvet - Харесвам криткостта
20.10 21:57
А не е краткостта единствения плюс на краткия разказ. Човечен е, оригинален и с изненадващ край.
Поздравления.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubboff
Категория: Хоби
Прочетен: 34034
Постинги: 15
Коментари: 40
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930