Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2017 00:47 - Болна от любов
Автор: lubboff Категория: Хоби   
Прочетен: 357 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 24.12.2017 00:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      В София изненадващо заваля сняг на парцали. Тълпите от хора около Софийския университет бързаха да стигнат до най-близката спирка и да хванат следващия тролей или метро и да се приберат вкъщи. Трафикът беше твърде натоварен, което е характерно за дните преди Коледа.
     Тази обстановка не направи дори най-малко впечатление на Рая, защото минавайки покрай величествената сграда на най-стария университет в България , се сети за Огнян. Беше неизбежно да не изникне в съзнанието й при положение, че и двамата бяха се запознали и учили там, а и любовта им започна именно там. Тя стоеше скована и дори не усещаше как хората я блъскат, за да влязат в близкия подлез. Сякаш беше преминала в някаква паралелна реалност, в която бързаше, бягаше с всички сили, гонеше спомените си, копнееше да ги хване и изживее отново.
    Където и да отидеше, каквото и да правеше , с когото и да беше и за каквото и да говореше все нещо й напомняше за него. Дали щеше да е място, на което са били заедно, песен, която той й е изпращал, момче с тениска на любимия му футболен отбор или дори раситка шега - нямаше значение. В такъв момент просто дъхът й спираше, споменът за него я връхлиташе, пронизваше като нож душата, сърцето й и тутакси превземаше мислите й. Сякаш беше болна, но не от грип, а от любов, за която все още не беше измислен лек.Единственото, което можеше да направи, беше да се отдаде напълно на мислите си за него. Въпреки че всичко се случваше само в съзнанието й, затвореше ли очи, чувствата й отново бяха така силни .  Виждаше очите му, косата му, усмивката му,усещаше целувкивките им, смееше се на шегите... Пак беше като влюбена тинейджърка, но преди да се почувства любовта му, споменът избледняваше, а тя се завръщаше в реалността. И макар цялото й същество да се бореше да се върне назад във времето, в което е била с него, това беше невъзможно.
     Рая отвори очи и осъзна, че вали сняг. Разтвори ръце, опитвайки се да хване  снежинките, които падаха по дланите й , но и това беше невъзможно. Те или се стопяваха, или се изплъзваха между пръстите й. Усети студа, а сълзите й започнаха да се стичат по лицето й. Трябваше да тръгва, но не намираше сили. Разтрепери се, завъртя й се свят и изпадна в поредната любовна абстиненция. Споменът беше като някакъв своеобразен заместител на дрога, а тя все повече се нуждаеше да поеме доза от наркотика Огнян. Беше готова да даде живота си, само и само да го види още веднъж. Искаше да се разпадне на  хиляди частици, да се превърне в снежинки точно като тези сега, но поне да има шанса да бъде снежинката, която да падне върху лицето му и да се стопи там. Така за последно щеше да го "погали", да почувства топлината му и да изчезне от света, но с мисълта и спомена за него...

image




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. starforlife - Не зная дали Огнян е реален образ, или плод на творческо вдъхновение,
24.12.2017 14:28
но текстът определено е написан от сърце, зареден с много красиви чувства и докосва.
Тенкс!

Весело посрещане на Рождество и Нова година.

https://www.youtube.bg/watch?v=RxqIyetQpV0
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubboff
Категория: Хоби
Прочетен: 34843
Постинги: 15
Коментари: 40
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31