Всеки ден повтарях си го като мантра.

Ума ми вече свикна с тази мисъл.

Сърцето ми не - още се противеше и го търсеше.  Есен е. Вървя и слушам любимата си песен.

Стъпвам върху жълти, оранжеви, червени листа и се взирам в небето, което е по- красиво от всякога,

Сякаш най-добрия художник е взел една палитрата и е комбинирал небесно синьо с искрящо бяло и бледо розово.

Мислех си за какво мечтая и какво исках да постигна. Усмихнах се. 

Листата падаха по земята.

" Исках ли да бъда с него сега?

  - Не, исках да бъда единствено със себе си. Забравям го всеки ден,все повече и продължавам напред".