Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2017 18:42 - Изгубена
Автор: lubboff Категория: Хоби   
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.06.2017 19:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           Смрачаваше се вече, а тя беше сама и не знаеше точно къде се намира и как да стигне до близкото село . Нямаше й следа от авантюристичния й дух, беше отчаяна, готова да се предаде и да легне в калта. Вече часове наред търсеше маркировката, а имаше чувството, че e попаднала в  един безкраен лабиринт. Косата й беше вързана на конска опашка, вървеше през непознатата и тъмна гора, когато изведнъж се озова на кръстопът. Спря се, сърцето й заби силно, беше уплашена и изпълнена със съмнения … чудеше се дали да продължи напред или да завие надясно.  Беше изморена и искаше да  заплаче , но това нямаше да й помогне,спря се и затвори очите си. Искаше да се вслуша в интуицията си, опитваше се да бъде спокойна и тогава най-неочаквано си спомни онзи уикенд, който прекара с него в Стара планина. Потънала в мислите си, тръгна надясно. Всичко  сякаш се случваше наново, внуши си,че  слънцето пак грее така силно , а те вървяха заедно през гората, говореха си и се смееха. Отвори очи, вече валеше дъжд, но тя си представяше, че падащите капки всъщност са слънчевите лъчи, които огряват лицето й, това й даваше сили да продължи. Крачеше смело напред. Само мисълта за него й вдъхна необходимия кураж,  гората не я плашеше вече, даже напротив,  тя сякаш се беше превърнала в неин скъп спътник, даващ й възможност отново да изживее  прекрасните  мигове, прекарани с него.
     Спря се до една стара чешма и неочаквано образът му отново изникна пред очите й, спомни как  в онзи летен ден ,той й сипа вода и я караше да пие  , а след това я качи на гърба си , носеше я през гората.  Припомни си и нещата, които й харесваха в него синьо-сивите му очи, решителността и най-вече чувството му за хумор. Отмина чешмата, краката й вече бяха подгизнали, но пък имаше усещането, че не е сама, сякаш той пак беше  с нея и единственото, което тя трябва да прави е да върви зад него.
    Докато  потъваше в мислите си и гонеше спомена си за онази разходка в Стара планина, тя всъщност не осъзнаваше, че вече излизаше от гората и влизаше в селото. Озовала се беше пред вратата на една бяла къща, почука  машинално и хората отвътре я посрещнаха и приютиха за нощта. Първото, което направи беше да се обади на близките си и да им каже, че е добре. След това  благодари на Господ, че й е подарил втори живот, осъзнавайки, че споменът за него я спаси и именно заради него стигна до селото. Отдавна не се беше сещала за него, той определено не беше любовта на живота й, но очевидно беше докоснал душата й по някакъв свой и специфичен начин, беше оставил следа в живота й. Това, което имаха с него не беше любов, беше един миг, едно бягство от реалността, блян, копнеж, а накрая се оказа и нейното спасение ...

 

 

 

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubboff
Категория: Хоби
Прочетен: 32132
Постинги: 15
Коментари: 38
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930