Постинг
23.06.2017 18:42 -
Изгубена
Автор: lubboff
Категория: Хоби
Прочетен: 692 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2017 19:02
Прочетен: 692 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.06.2017 19:02
Смрачаваше се вече, а тя беше сама и не знаеше точно къде се намира и как да стигне до близкото село . Нямаше й следа от авантюристичния й дух, беше отчаяна, готова да се предаде и да легне в калта. Вече часове наред търсеше маркировката, а имаше чувството, че e попаднала в един безкраен лабиринт. Косата й беше вързана на конска опашка, вървеше през непознатата и тъмна гора, когато изведнъж се озова на кръстопът. Спря се, сърцето й заби силно, беше уплашена и изпълнена със съмнения … чудеше се дали да продължи напред или да завие надясно. Беше изморена и искаше да заплаче , но това нямаше да й помогне,спря се и затвори очите си. Искаше да се вслуша в интуицията си, опитваше се да бъде спокойна и тогава най-неочаквано си спомни онзи уикенд, който прекара с него в Стара планина. Потънала в мислите си, тръгна надясно. Всичко сякаш се случваше наново, внуши си,че слънцето пак грее така силно , а те вървяха заедно през гората, говореха си и се смееха. Отвори очи, вече валеше дъжд, но тя си представяше, че падащите капки всъщност са слънчевите лъчи, които огряват лицето й, това й даваше сили да продължи. Крачеше смело напред. Само мисълта за него й вдъхна необходимия кураж, гората не я плашеше вече, даже напротив, тя сякаш се беше превърнала в неин скъп спътник, даващ й възможност отново да изживее прекрасните мигове, прекарани с него.
Спря се до една стара чешма и неочаквано образът му отново изникна пред очите й, спомни как в онзи летен ден ,той й сипа вода и я караше да пие , а след това я качи на гърба си , носеше я през гората. Припомни си и нещата, които й харесваха в него синьо-сивите му очи, решителността и най-вече чувството му за хумор. Отмина чешмата, краката й вече бяха подгизнали, но пък имаше усещането, че не е сама, сякаш той пак беше с нея и единственото, което тя трябва да прави е да върви зад него.
Докато потъваше в мислите си и гонеше спомена си за онази разходка в Стара планина, тя всъщност не осъзнаваше, че вече излизаше от гората и влизаше в селото. Озовала се беше пред вратата на една бяла къща, почука машинално и хората отвътре я посрещнаха и приютиха за нощта. Първото, което направи беше да се обади на близките си и да им каже, че е добре. След това благодари на Господ, че й е подарил втори живот, осъзнавайки, че споменът за него я спаси и именно заради него стигна до селото. Отдавна не се беше сещала за него, той определено не беше любовта на живота й, но очевидно беше докоснал душата й по някакъв свой и специфичен начин, беше оставил следа в живота й. Това, което имаха с него не беше любов, беше един миг, едно бягство от реалността, блян, копнеж, а накрая се оказа и нейното спасение ...
Спря се до една стара чешма и неочаквано образът му отново изникна пред очите й, спомни как в онзи летен ден ,той й сипа вода и я караше да пие , а след това я качи на гърба си , носеше я през гората. Припомни си и нещата, които й харесваха в него синьо-сивите му очи, решителността и най-вече чувството му за хумор. Отмина чешмата, краката й вече бяха подгизнали, но пък имаше усещането, че не е сама, сякаш той пак беше с нея и единственото, което тя трябва да прави е да върви зад него.
Докато потъваше в мислите си и гонеше спомена си за онази разходка в Стара планина, тя всъщност не осъзнаваше, че вече излизаше от гората и влизаше в селото. Озовала се беше пред вратата на една бяла къща, почука машинално и хората отвътре я посрещнаха и приютиха за нощта. Първото, което направи беше да се обади на близките си и да им каже, че е добре. След това благодари на Господ, че й е подарил втори живот, осъзнавайки, че споменът за него я спаси и именно заради него стигна до селото. Отдавна не се беше сещала за него, той определено не беше любовта на живота й, но очевидно беше докоснал душата й по някакъв свой и специфичен начин, беше оставил следа в живота й. Това, което имаха с него не беше любов, беше един миг, едно бягство от реалността, блян, копнеж, а накрая се оказа и нейното спасение ...
Няма коментари
