Ще помня онази нощ,
която ти пракара с мен,
прекарах аз с теб,
Бяхме сгушени в планината,
с отправени погледи към луната,
любувахме се ний на звездите в небесата....
Разговори водехме най-обикновени,
споделяхме един с друг -
мечтите си най-съкровени.
Онази нощ заспах в прегръдките ти,
дишах с теб в синхрон,
а сърцата ни сякаш 
биеха в един тон.
Дали това бе симбиоза или
просто един съвършен миг....
Дали бе истина или фикция
любов или илюзия?
Аз може би никога не ще узная...
Събудих се учудена и смутена.
огледах се, нямаше те веч" до мен,
останала бях само с един скъп спомен,
Но където и да си и  с когото и да си,
искам да ти кажа само едно-
благодаря ти за онази нощ.
Любов