Основната задача на една правова държава е да признае, гарантира и защити правата на човека и да организира разделянето на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. В една правова държава би следвало да няма място за репресия под каквато и да било форма. Но дали е така?
Характерно за репресията, е че се осъществява чрез упражняването на сила. Политическата репресия се изразява в преследването на човек или група хора по политически причини. Резултат от този вид репресия е елиминирането на политическата опозиция и преминаването от демократично управление към авторитарно. Възможно ли е обаче една правова държава да се превърне от правова в репресираща?
Демократичната правова държава трябва да гарантира плурализма и да зкарепи субективните права и юридическите задължения на гражданите в закони.Основните и най-важни права в една демократична държава са: правото на живот, правото на изказване на мнение в публичното пространство, правото на глас, правото на гражданите да се сдружават свободно. Стремежът на всяка една държава от този тип е да осигури върховенството на закона и да следи за неговото спазване. Разглеждайки произхода на съвременната демокрация може да бъде направена съпоставка между последиците от Френската и Американската революции. Както при французите, така и при американците в този период – народът е прогласен за суверен. Нещо повече и Американската война за независимост и Френската революция имат за изначален морален импулс и стимул защитата на човешките права от посегателство. Декларацията за независимост и декларацията за правата на човека и гражданина, се явяват основополагащи актове, които кодифицират включените в тях права. Целта и на двата документа е да закрепят тези права и да ги опазят от евентуално посегателство на тираничната власт, която в случая на американските колонии е кралската власт, а във френския – са привилегиите на клира и аристокрацията. При кралската власт без представителство в колониите и при привилегиите на двете съсловия, революционерите твърдят, че става въпрос за узурпация, която е нарушила основните човешки права. Принципът на демокрацията , е че се основава на народната воля, но посочените примери са свидетелство, че тази воля може да бъде манипулирана и преодоляна. В случая на Френската революция това става при управлението на якобинците. Името якобинци не е избрано случайно, то идва от името на мястото, в което се събират, а именно манастира на якобинците. През 1793г., те организират преврат, начело с Робеспиер, който оглавява Новата френска република. Неговото управление е диктаторско, наричано якобинска диктатура или още червеният терор. Той преследва и екзекутира всеки, който не споделя възгледите му и не подкрепя революцията. В началото екзекутира привържениците на монархията, но достига и до това да екзекутира и якобинци, които подкрепят различни от неговите идеи. Управлението му е продължило около година и половина, а свидетелство за политическата репресия са мнобройните екзекуции с гилотина. (Накрая дори самият Робеспиер е екзекутиран по този начин).
Правовата държава също сама по себе си не е гарант за човешките права, защото дали една държава ще бъде управлявана изцяло според законите зависи до голяма степен от съдържанието на тези закони. Хипотетично погледнато възможно е даден закон да вкючва и тиранични правила. Прочут пример за провал защитата на свободите от страна на закона, е идването на власт в Германия на нацистите през 1933г[i]. До 1934г. нацистите много внимателно и постепенно, спазвайки буквата на закона на Ваймарската република , превръщат властта от демократична в тоталитарна. Адолф Хитлер е избран по волята на народа, тоест чрез демократичен механизъм.Факт е, че до самия край нацисткият режим претендира, че се опира на народната воля, докато върховенството на закона е отменено като принцип още през 1934 г чрез плебисцита, който дава неограничени и извънредни пълномощия на правителството на Райха. Тогава вече започва и политическата репресия. Една от главната цели на нацистите е „ здрава, национална и силна общност”, което означава да „ изчистят” Германия от непринадлежащите (чуждите) на германската раса, най-вече представителите на еврейската раса.Преследват се всички евреи, без значение е тяхната възраст или пол. Масовото избиване на евреите се нарича геноцид и е обявено за същинско международно престъпление с „ Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид“. Понятието геноцид е въведено от полския юрист Рафаел Лемкин и буквалното му значение е „ избиване на раса“. Може да се обобщи, че политическата репресия при нацистите приема най-различни форми- упражнява се сила спрямо евреите, задържат ги, изпращат ги по коцентрационни лагери, избиват ги.
Често политическата репресия в една държава започва с привидно нормални избори, посредством които дадена партия бива овластена, забелязват се начални форми на политическа репресия и като неизбежен реквизит към пълзящата политическа репресия следва премахването на опозиционните партии. Постепенно правата, които са имали хората при предишното демократично управление са им безвъзвратно отнети: правото на изповядване на определена религия, правото на работа, правото на заплата, правото на мнение и други. Определена група от хора ( обикновено привържениците на опозиционните партии) биват поставени в затруднено положение, води се политическа пропаганда срещу тях, изолират се от обществото, налагат им се извънредни данъци. Всички тези елементи на политическа репресия могат да бъдат открити и при управлението в Китай. Китай със сигурност не може да бъде квалифициран като правова държава и все пак гражданското общество там е направило опит да изрази волята си. През 1989г. на площад „ Тянанмън“ хиляди представители на студентите и работниците се събират на мирен протест. Техните демонстрации са били забранени от управляващата комунистическа партия, но това не спира хората и те продължават да защитават гражданската си позиция на площада. Китайската държава и партия не могат да позволят такова своеволие и в резултат на това хиляди са ранени, убити или арестувани ( без дела и присъди). И до днес китайските власти не са поели отговорност за извършената репресия спрямо собствения си народ и не е ясно кой е дал заповедта за насилственото смазване на протестиращите. Разбира се, всякаква информация, свързана с протестите от 1989г, е силно цензурирана. Интересно е да се спомене тук, че хората от Китай нямат достъп до класическите социални мрежи от типа на facebook и twitter – те могат да използват една единствена социална мрежа – weibo. В търсачката на weibo всяка информация, свързана с протестите от 1989г. е премахната и хората нямат достъп до нея.
Актуален приемр за политическа репресия в наши дни е саморазправата на президента Реджеп Ердоган с неговите политически противници. След неуспешния преврат през 2016-та година;
- Близо 10 000 души са били арестувани от полицията.
- Над 9000 полицаи и стотици членове на Армията са освободени.
- Около 3000 магистрати са уволнени.
- Уволнени са около 15 000 директори, учители и преподаватели в университети и всичките ректори на държавни и частни университети.
Освен това 92 000 криминални престъпници са освободени, за да могат да се настаняват на тяхно място политическите затворници.
Опитът на разлини държави в миналото, а и днес показва, че волята на мнозинството може да бъде манипулирана и преодоляна. Възможно е една правова държава от правова да се превърне в репресираща и все пак за мен най-добрата форма на управление е именно демократичната и затова и ще завърша с един цитат на Уинстън Чърчил „ Всъщност демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали форми, опитвани някога“.
[i] „Политиката на изключване, репресията на нацистите-1933-1939” Николас Вахсман
